Какво е това „животно“ Ausbildung (аусбилдунг) и защо е добре да започнем професионално обучение?
Здравейте, скъпи сънародници! Казвам се Мирослав Кирилов, на 30 години от Перник. Живея от 6 години в Германия и в момента уча за MFA (медицински асистент) първа година.
Това е първата ми статия, така че ще бъде с автобиографичен характер и започва с кратък разказ от първо лице:
Първите три години от престоя ми изкарах в Берлин и там не се концентрирах толкова върху какво ще уча и работя. Дори не знаех дали ще остана за постоянно в чужбина.
Като повечето хора пристигнах с речник от 10 думи. След месеци лутане и тук-там чистене на стълбища, помагане на познати и обикаляне по ресторанти някой ме светна, че в DPD търсят работници без език.
Първата една година я изкарах почти без да уча езика, но започнах да се дразня, че постоянно завися от други хора. Записах курс по немски език, докато работех и избутах до Б1.
Курсът беше в училището до S-Bahn Charlottenburg – „Berlinek“, което силно препоръчвам. Голямата част от заплащането за уроците се покриват от държавата. Започнах да завързвам контакти, да разбирам писма, да говоря на граматически неправилен немски. В ДПД заплащането ме устройваше, но условията меко казано ми омръзнаха.
Много хора ще кажат „не ми се учи немски и това е“. Лоши новини за вас. Без език ще скъсате повече нерви, отколкото да го научите поне говоримо. Започнах друга работа в KFC. Ако не знаете, това е ресторант за бързо хранене от американски тип. Там всичко беше идеално, но парите бяха меко казано под минималната заплата. И все пак не работех толкова за парите, колкото ми харесваше самата работа и това, че си вършех задълженията с удоволствие. Нямаше нужда някой да ме контролира, колегите ми бяха студенти от различни националности и всички готини хора. Дори научих сума ти думи, които човек е по-добре да не казва.
Три години се търколиха, съдбата си каза думата и след като се разделих с тогавашната ми приятелка, се запознах с една готина германка… и се наложи да се преместя в Йена. Новата ми приятелка ме уреди във фирма за хамалски услуги и оттам се започнаха мъките. На интервюто бъдещият ми шеф ми каза, че каквото и да става, не трябва да си взимам болничен (ГОЛЯМ ЧЕРВЕН ФЛАГ!). Най-наивно се съгласих, защото съм здрав като бик и почти толкова умен, както ми беше казал някой. Хамалогията като българин я понасям, но колегите ми не бяха студенти, а хамали. И то от местните, които са леко десни, а аз с моята толерантност си повярвах, че ще се разберем все някак. Да, ама не. „Кога ще си отидеш в България?“, „Защо си дошъл тука?“ и тем подобни въпроси и подмятания. Започнаха да дискредитират работата ми и да ме провокират. Започнаха тайно да говорят с шефовете ми и така накрая управителите на фирмата разбраха, че съм имал проблем с тези хора. Но беше късно – уволниха ме за един ден в болничен отпуск (бях предупреден). Е, всяко зло за добро. Пуснах се в бюрото по труда и оттам ми дадоха контактите на няколко фирми. Едната, от които е фирмата, за която и до днес работя: „MVZ Dr. Philipp Zollmann & Kollegen“ – Медицински център, с дългогодишен опит в ортопедията, общата хирургия и заболявания на вените. Там обявата беше за чистачи и аз, след стреса с предишните ми колеги, бях твърдо решен да работя с колкото се може по-малко хора и да си запазя спокойствието за сметка на реномето и на заплащането. Да, ама не. Днес работя със сравнително голям екип и голямо разнообразие от пациенти. И досега не се е случило да има проблем, който не е решен. На интервюто ме посрещна много мила и усмихната жена. Тя изслуша всичките ми премеждия, които описах досега, и ми каза: „Тук никого не уволняваме, защото е болен, тук никой не е бил уволнен, откакто фирмата е открита“. Тя ми помогна да си набавя всички копия, документи, медицински изследвания и каквото се сети човек.
Първите няколко месеца бях обучен в подготовката на стерилните инструменти, необходими за хирургически операции. След това минах кратко обучение като санитар. Изобщо не планирах да стигна до операционната, но един ден ми предложиха да опитам как е работата там. Още в началото ми казаха, че има поле за развитие. Това, което не знаех, е колко бързо ще се случи. Работата ми там се състои в помагане за дезинфекцията на пациентите, поддръжка на уредите, подготвяне на операционните, приемане на доставки… Изобщо много неща, които човек може да научи и да е полезен, без да е лекар.
След 2 години като помощен персонал реших, че немския ми е на горе-долу добро ниво, за да започна така наречения „аусбилдунг“ като помощник на лекаря (Arzthelfer по старо) или MFA (Medizinischer Fachangestellter). Процесът на обучение е 3 години и се състои в две форми (Duale Ausbildung), за разлика от така наречения schulische Ausbildung. Теорията, която се учи в специално училище (моето е Staatliche Berufsbildende Schule für Gesundheit und Soziales, Jena) и практиката, може да се проведе в най-различни клиники. Например в моята група има хора от очни клиники, общопрактикуващи и детски лекари. Професията е широко търсена и работа има. По време на обучението получавате твърдо заплащане (само ако е Duale Ausbildung), което е по определена тарифа и държавата няма право да го намалява или да го увеличава. Отделно шефът може да ви плаща повече, отколкото е тарифата, но не по-малко. Разбира се, според усърдието в работата.
Фирмата може да ви осигури транспорт, необходимите учебници и материали. Дотук имаме само плюсове.
Ако решите, че точно тази професия е за вас, трябва да сте готови и за анатомия на латински и немски, учене как се правят отчети, как се издават рецепти и много зубрене, но си струва.
След завършен Ausbildung винаги може да смените професията.
1 Като запишете нов такъв, който може да се изкара за 2 години.
2 Някои фирми търсят работници, които са завършили професионално обучение в друга насока (Quereinsteiger – промяна на кариерата), като там според мои наблюдения шансовете за интересна и доста добре платена работа са високи.
Възможности в Германия има много. Аз успях, ще го направите и вие!
