Всъщност скъпи приятели , беше доста по-дълго, но усилията си заслужаваха. Нека ви разкажа за себе си и моята лична история и преживявания за последните две години от моя живот в Германия и по-точно в град Берлин.
Аз съм млада, или вече застаряваща 31-годишна, както се шегувам аз, жена. По професия съм фризьор, но всъщност от тези ,,пишман фризьорите’’, които са държали ножица и гребен последно на държавния изпит. Както и да е, завъртя ме животът, хвана ме, хареса ми и изведнъж се озовах в ресторантьорския бранш, където до скоро всички си прекарвахме добре по време и след работа, а и бакшишите не бяха лоши. За нещастие, знаете какво лошо събитие ни сполетя – в последните три години и след многократно затваряне на заведението или пускане в отпуск за незнайно колко време – ме принуди рязко да сменя възгледите си, начина на живот и естествено работното място. Като се замисля, промени всичко – целия живот на много от нас на планетата Земя. След многобройни разговори, получих страхотната оферта за складов работник на поточна линия. Всичко вървеше по план, колегите бяха също на ниво, половината Балкан, Европа, но най си ми беше хубаво с българските колеги, защото по време на пътя до работа, изучавахме най – новите песни на моята любимка Софи Маринова и също различни бг групи, които разведряваха тежкия работен и скучен, пореден, ши… ден.(Работата наистина беше много натоварваща, което ме накара да потърся информация, относно курсовете по немски и следователно ме амбицира да уча, за да не ми се налага, повече никога да се върна там и да преживея всичко това отново!)
За съжаление (ЗА ЩАСТИЕ!), нещата започнаха да се влошават от гледна точка на умора, личен живот, финанси, желание за живот и работа. И така, един страхотен ден, докато си бях на лека почивка в Бг, получих най-хубавия мейл през живота ми. Бях по средата на зимния сезон и финансовата криза на века, Уволнена! Ура!
Това беше отворената за мен врата и втората ми възможност от живота, за един по- добър и по – хубав живот. (Защото първата я проспах или просто си пиехме кафенца, а също нямаше и кинти за университети). Започна се с регистрации, бюро по труда, термини и така три месеца по интервюта за работа минаха тежко. През цялото време обмислях какво да правя със себе си, защо съм тук, коя съм аз, какво искам аз, какво искат те и защо съм на този свят.
Следователно бях поканена на разговор в Агенцията за работа, за да решим този така жизненоважен въпрос. Господинът, който ме покани беше невероятно мил и търпелив, изслуша ме и така от дума на дума се стигна до изучаване на немския език и какви възможности и помощ предлага държавата за реквалификация, финансиране и интеграция във всички сфери, без значение пол, години, националност и т.н.(това наистина е така, в сегашното училище имам 50-годишна съученичка – тук важи максимата ,,Никога не е късно!”)
Това, което най- много ме впечатли е, че те заплащат напълно сумата за професионална квалификация, удължават ти срока (парите) за безработица до края обучението, заплащат ти пътните разходи дори ако си сам, личните нужни като наем и консумативи, също ако вземеш всички изпити ти изплащат премия между 1000 и 2500 Евро.Чудо! От мен се искаше само да знам езика! Греда, знаех го само на разговорно ниво, което не беше достатъчно за тази цел. И така се започна ходенето по мъките на немския език…
За достигане на целта беше нужно минимум ниво Б 2 и аз, за щастие, бях на тази граница. След проведен тест, учителят реши, че трябва да започна точно такъв курс. Нямах проблем с това, все пак бяха само някакви си 5 месеца, които така или иначе пропилях за глупости, които трябваше да жертвам от така или иначе объркания ми живот. Скоро се записах, започнах, дори почти завърших. Бързо беше станало месец май и вече бях регистрирана като безработна, а времето течеше, в мой ущърб обаче. Стана юни и изпитът дойде. Естествено, аз съм българка, а ние сме си интелигентни, и ние тия изпити лесно си ги взимаме. Те ще ме плашат мен!
Сега, без шега, аз наистина бях една от най- добрите в класа и по тази причина на устния изпит, който се провежда по двойки, бях заедно с ученик, който за мое нещастие, не беше изобщо за това ниво. Изпитният ден приключи и аз бях спокойна и уверена, така че даже поканих цялата рода да празнуваме и полеем взетия изпит (нямах никаква представа, какво се е случило). Не знам дали сте запознати, но тук се чака за такъв резултат около два месеца, а не като в Бг, обади се на приятел и имам връзки (жалко, че и тука нямаме). След дълго чакане, както вече казах времето тече, директорът на училището ни покани да ни предаде резултатите. Отново чудо! Само двама души бяха взели прословутия устен изпит по немски език и познайте какво – аз не бях една от тях! (Хаха) Ииии така, докато изясним, защо съм там, където съм, разбирайте без сертификат, съответно без Аусбилдунг (Професионална квалификация), а тъкмо се бях мотивирала на дърти години пак ученичка да ставам… (пак греда).
Естествено, ние българите не се оставяме да се шегуват с нас и писах няколко мейла до изпитващите, резултат – нулев…Тук е тъжната част!
Ах, забравих да вметна, че по време на голямото чакане, трябваше да мина през още много по – сложен тест, който прави специален отдел от психолози в Агенцията по труда и чрез който преценяват дали ще получиш подкрепа или иначе казано финансиране. Нарича се още Berufspsychologische Service, чрез който те оценяват дали можеш да завършиш избрания от теб Аусбилдунг , дали то той е изобщо за теб, имаш ли тези качества за него и за който не мога нищо да ви разкажа, защото е забранено със закон да не се изнася каквато и да било информация относно него! Ха, познайте какво се случи? Ами не го взех и него… Този път е малко по–тъжно, защото ме отрязаха тотално…
Така, както вече казах, всичките тези процедури траят месеци, а аз вече бях стигнала много далеч…и както вече казах, аз съм българка и не се предавам лесно, аз съм упорита, природно интелигентна, горда и постигам целите си. Не се отказах, не се предадох, амбицирах се дори повече и доказах чия дъщеря съм!
По най-бързия начин намерих училище, в което да заплатя частно и да мина устния изпит, този път наистина. Аусбилдунга, който бях избрала и за който ме отрязаха беше Kauffrau im Büromanagement, който изискваше перфектен немски, а моето Б 2 ниво, не покриваше тези критерии! Нека се върнем на изпитите – беше краят на месец август, а аз трябваше да измисля начин как да приключа всичко до месец декември, защото само до тогава имах отпуснати пари за безработица и ако не вляза в обучение губя всичко. През цялото време, след като разбрах, че съм скъсана не на един, а на два изпита, се запознах с всички училища в Берлин, квалификации, подготвителни курсове, немски език, помощни учреждения и изобщо разнищих цялата система и цял Берлин. Понеже вече бяха минали доста години откакто завърших училище, бях забравила много неща, а и много нови, които не знаех, ми изиграха лоша шега. Започнах паралелно да търся подготвителен курс, специално за предметите, които трябваше да подобря, за да се явя отново на специалния тест от Агенцията по труда, само ми трябваше сертификатчето за завършено Б 2 ниво. Отминаха още два отчаяни месеца, в които пак се утешавах с песните на бг фолка, в очакване да разбера най – накрая какво ще правя с живота си! (Да ви кажа честно, това чудене продължи точно 1 година и 1 месец)
Обещавам, че вече започвам и с хубавите новини!
Най-сетне взех сертификатчето за Б2! Амбицирах се отново и разбрах, че наистина не е шега това с езика и се записах на вечерен курс по немски с цел ниво C 1. Отпуснаха ми подготвителен курс за 2 месеца, който вървеше заедно с курса по немски и който завърших успешно. В последствие точно той удължи парите ми за безработица (срока) с един месец , което всъщност (май без да искам, божа работа!) ми спаси кожата!
Явих се пред Агенцията за работа на специалният тест, който решаваше моя живот и който също взех успешно! По време на подготвителния курс преди това, се запознах в училище с различни, готини и интелигентни хора , които по една или друга причина ми дадоха още по- добра идея и възглед в избора на професия и така стигнах до леко, но много по- добро коригиране на избора за професия. По този начин избрах професията, която изучавам в момента – Kauffrau im Gesundheitswesen. И така стигаме до заглавието с това име, защото наистина всичко се случи в последния момент и щях да изпусна този шанс точно за 7 дни, защото точно толкова ме деляха от края на срока на обезщетението ми. За щастие, дългото чакане си заслужаваше и сега застаряващата ученичка, ще има възможност за един дълъг и спокоен живот!
С последни сили, искам да ви кажа, да не се отчайвате, да се борите, да виждате светлината в мрака и да знаете, че след лошото винаги има и хубаво! Това, което се опитах да ви разкажа от себе си, в по забавен вид, беше много тежък за мен период, защото наистина бях объркана и обезнадеждена! Ако и вие се чувствате така, не се колебайте да потърсите своя път под слънцето и своето щастие! Също така, благодарение на отношението на държавата Германия и нейните политики, структури, програми и учреждения, ние имаме възможност за един нормален живот, който не трябва да подхвърляме с лека ръка. Ако се нуждаете от съвет, както аз тогава и не знаете накъде да тръгнете, просто се свържете с Агенцията по труда, там има също отдел специалисти, отговарящи за избора и консултация на професия, работа, бързи курсове, квалификации и много други. Точно такъв човек ми помогна да избера своя път и по този начин да се опитам да достигна мечтите си! (Berufsberatung)
Желая ви да сте здрави, усмихнати и успешни!
А на екипа на Vita Banica желая здраве, късмет и успехи в начинанието да радват нашите сънародници с интересни неща, да ни информират, помагат със съвети, работа и да даряват само хубави емоции!
